Организирах обучение, в което учениците  се впуснаха  в достъпни за тях социални изследвания и като анализираха собствените си проучвания, сами  достигнаха до изводи от натрупания личен опит. Така децата се учат да бъдат чувствителни към реалността и към онова, което наистина се случва с тях и с другите.

В обучението използвах потенциала на групата от връстници, която дискутира. В нея децата заедно  стигнаха до решения, които не само ще запомнят за дълго, но и ще ги ангажират, защото са техни лични решения.

В организирани игри учениците  имаха възможност да изразят свободно гласно и пред всички  своето лично мнението.

Умението да говориш онова, което мислиш, е едно от най-важните умения, което може да

бъде формирано в училище. Училището е първият публичен форум на малкия ученик – бъдещ гражданин на обществото, който, учейки се да изразява и защитава мнението си пред

всички, подкрепя и съхранява демокрацията в най-добрия й вид.